Професор КШИЩОФ ПЕНДЕРЕЦКИ (1933)
Почетен доктор на АМТИ за 1991 година Един от
най-ярките представители на "Полския авангард"

Творческата кариера на Пендерецки започва блестящо с Псалмите на Давид за хор, струнни и ударни инструменти и Строфи за рецитатор, глас и 10 инструмента, а Еманации за два струнни оркестъра поставят началото на една поредица от експериментални инструментални композиции. В тях композиторът частично се отказва от използването на тонове с определена височина, от използването на точни интервали, за сметка на използването на кластери. С тази нова техника са написани Treni (Плач в памет на жертвите на Хирошима) за 52 струнни инструмента, произведение, което оказва силно въздействие върху много млади композитори. Самият Пендерецки си дава сметка за ограниченията на едно писане, което се основава на потенциала на тембъра и с Пасион по Лука поставя началото на тенденция към разширяване територията на музиката, като включва литургичните форми на миналото, грегорианското пеене и вокалното изкуство на средновековието и ренесанса.

Това духовно предразположение, което задава нов аспект в музиката на Пендерецки, е свързано и с желанието му да асимилира старите музикални езици: "Възможно ли е да се откъснем от цялата история на музиката и да създадем тотално нова система от закономерности без да се възползваме от завоеванията на предишните периоди? […] В музиката се променят средствата, звуковият материал и начините на неговото оформяне; но основните принципи, които се отнасят до последствията на стила върху произведението, на логиката и икономичността при развитието, както и истинността на съдържащото се в нотите чувстване, остават същите".

На тази тенденция принадлежат Cantata in honorem Amae Matris universitatis Jagellonicae, Dies irae - оратория в памет на жертвите от Освиенцим, операта Дяволите от Лудун.

През 70-те години Пендерецки, като продължава да използва своите звукови открития, еволюира към един неоромантизъм оцветен в германизми, което определя облика на музиката му. Пише: Утреня, De natura sonori, Kosmogonia, Концерти за виолончело и оркестър №№ 1 и 2, Canticum canticorum Salomonis, Симфонии №№1 и 2, Magnificat, Стълбата на Яков, оперите Изгубеният рай, Черната маска и Крал Юбу и други.

Композитор с международно признание и авторитет, Кшищов Пендерецки е удостоен с престижната първа награда на Съюза на полските композитори (1959), с наградата "Артур Онегер" (1979) и е избран за "доктор хонорис кауза" на университетите в Рочестър (1972) и Бордо (1979).

Професор по композиция (1958), ректор (1972) на Висшето музикално училище в Краков и заместник-ректор на Краковския университет.