Академик МАРИН ГОЛЕМИНОВ
(1908 - 2000)
Почетен доктор на АМТИ за 1998 година

Измеренията на неговото дълго присъствие в българската култура са впечатляващи.

Един от големите български композитори, за които да бъдат български музиканти бе призвание, висока отговорност и съдбовен личен избор. Този избор определя единството на стила и обединява в едно смислово цяло богатото му творчество.

"Пространството между езическата Нестинарка и християнската Пета симфония "Възкресение на живите" - това е и "прологът", и "епилогът" на един дълъг творчески процес, преминал през различни исторически прагове, но останал непокътнат в същината си. "От чувство за стил и творческа убеденост съм се старал произведенията ми да бъдат близо до душевността на българина. За мен фолклорът винаги е бил обект на творческо съзерцание, а оттам и на художествено претворяване" (М.Големинов).

Произведенията - жалони на това богато творчество са много: танцовата драма Нестинарка, оперите: Ивайло, Зографът Захарий, Тракийски идоли; Симфоничните вариации по тема на Добри Христов; Първа симфония Детска, втора и четвърта симфония Шопофония; Концертът за струнен квартет и струнен оркестър, Стунният квартет №3 Старобългарски, Струнният квартет №4 Микроквартет, концертите за виолончело, за контрабас; Симфоничните импресии по картини на Майстора за сопран и симфоничен оркестър (текст Г.Струмски); Тубафония за духов квинтет и соло туба; Хвалите имя Господне за смесен хор; Ламенто за оркестър (в памет на Добрин Петков); кантатите за мъжки хор и оркестър Кресту Твоему и Алелуя.

Марин Големинов развива активна преподавателска дейност. Доцент (1943), професор (1947) в Държавната музикална академия - София, той преподава оркестрация и композиция (1974). Негови ученици са професор Димитър Тъпков, професор доктор Димитър Христов, Георги Минчев, Фани Паликрушева, Емил Табаков, доцент Пламен Джуров, доцент Илия Кожухаров и други.

Композиторът Марин Големинов е увлекателен писател, той притежава безспорния талант и на човека на словото. Книгите му Към извора на българското звукотворчество - историко-естетически принос (1937), Зад кулисите на творческия процес (1971), Есеистика (1999) и Дневници доказват това по един блестящ начин.

Марин Големинов е един от малцината българи, удостоявани с голямата награда Готфрид фон Хердер на Виенския университет (1976) и е избран за член на БАН (1989).

Академик Марин Големинов е удостоен през 1998 година с почетното звание "доктор хонорис кауза" на АМТИ по случай неговия 90-годишен юбилей и във връзка с приноса му към българската музика (1998). Принос, който той разбира като дълг: "Какво правя ли? Копая дълбоко в земята, за да чуя тон от моя далечен пра-пра-дядо… пък макар и само стон. Събирам градивен материал - искам да издигна паметник на моите предшественици, които напластиха в душата ми красота и посяха в нея зърното на изкуството".