Доцент ИВАН ДИМОВ
(1927)

Иван Димов е роден в Казанлък.

Завършва Държавната музикална академия - София през 1953 година като ученик по композиция на професор Марин Големинов. По-късно (1964-1965) специализира при Дмитрий Кабалевски в Московската консерватория.

Академичната си дейност започва през 1966 година като преподавател по хорово дирижиране. Избран е за доцент през 1991 година.

Иван Димов има активно сценично присъствие като диригент на оперетата в Пазаджик, на хора на Старозагорската народна опера, на симфоничния оркестър в Кърджали, както и на музикалния театър в Ямбол. През периода 1991-1993 година той е Директор на Държавна филхармония - Пловдив.

Композиторското творчество на Иван Димов притежава завършен облик. По-значими негови произведения са: оперите Откраднали консула и Емигрантът, Иронични багатели за пиано и камерен оркестър, Струнен квартет, Quadrigule amoris - четири песни за глас и пиано (оркестър), Концерт за пиано и оркестър Памфлет с епиграми, Клавирно трио Менипея (Опит за насмешлива автобиография), Първа симфония Homo ludens, Втора симфония Предчувствия, Трета симфония Карит и Четвърта камерна симфония, Дивертиментни миниатюри, Обредна сюита за пиано, балета Малкият принц, Концерт за цигулка и оркестър, хорови песни и театрална музика.

Иван Димов е човек и на литературното перо. Автор е на книгата В минути на безделие (1997).

Двукратен носител е на наградата "Пловдив". Носител е на награди на Съюза на българските композитори (за операта Откраднали консула и Концерта за пиано и оркестър), както и на академичната награда "Медения чан" за цялоство творчество.